← Ateş Kışın Çiçeğidir

Език на четене:

Моят баща

2 мин четене

За майките са написани много, ама много, много разкази. На тях са посветени безброй стихове, изпети са безброй песни. Щом е така, „защо са забравени бащите?“ – минава ми често през ума. Нима делът на бащите, които са глава на семейството, в отглеждането на децата е бил по-малък?!

Замислям се: „Защо е тази несправедливост?“ Нима децата не ги отглеждат майките и бащите заедно?! Наистина, до тях повече са майките. Ами кой им осигурява прехраната? Защо това се пропуска покрай ушите? Така ли е всъщност, или само на мене така ми се струва?!

Баща ми!

Моят баща според мене беше най-добрият баща.

Моят баща беше баща, който много, ама много обичаше децата си.

Моят баща, може би защото беше учител, беше баща, който много обичаше да учи децата на нещо.

Казват, че няма човек без врагове. Според мене моят баща нямаше врагове.

Всички негови съселяни, не, целият народ на България го обичаше много, много. Тоест, ако имаше как, баща ми би притиснал всички до гърдите си и би ги носил като корона на главата си. Макар че оттогава е изминал близо един век, отида ли на село, хората веднага ме наобикаляха и с думите „Дошла е от София, дъщерята на нашия ходжа е дошла“ – който чул, който не чул, тичаше да ме види, да ме покани на гости. Онези, които си казваха наум „поне е наша съселянка, доживяла толкова години“, идваха да ме видят от любопитство. Към всички, без да деля един от друг, към всички уважението ми е безкрайно. Макар и само мислено, прегръщам всекиго поотделно и с насълзени от радост очи благодаря, поднасям им чувствата си на признателност.

Освен това прегръщам от сърце бащите, сякаш прегръщам своя баща, и им изразявам обичта си. Да са живи! Да ги има!